Не е ли време да си поговорим за пенсионни вноски по швейцарски модел?
От 1 юли всички пенсии бяха увеличени с 5.7%, а таванът на оптималната пенсия се вдигна от 910 на 1200 лева Само по себе си за някои това нарастване сигурно е мотив за наслада. Но в реалност би трябвало да е мотив за разсъждение. Защото последните дейности на държавното управление в пенсионната сфера, от които това повишаване е част, са признаци на неналичието на ясна дълготрайна визия за бъдещето на пенсионната система в България. А от такава има незабавна потребност, защото системата е на практика банкрутирала. Без промяна, най-малко на равнищата на пенсионни вноски, един ден актуалните млади работещи може да се окажат без каквато и да е финансова сигурност в своите старини.
Кръпките по банкрутиралата система
Личи си, че политици и държавно управление най-малко отчасти осъзнават това. Промяната в пенсионната формула, която държавното управление се опита да вкара при започване на тази година, демонстрира това. Уви, тя ненапълно се оказа несполучлива и действителното ѝ въвеждане беше отсрочено с 4 години, най-много заради извънредно несъответстващата обществена връзка от страна на Национален осигурителен институт и МТСП. Но задачата на смяната във формулата беше ясна – да затвори някои малки врати в системата, които позволяваха източването на първия, държавен, дирек на пенсионната система. Защото, макар че през последните три години дефицитът във фонд „ Пенсии “ не пораства, политиците са наясно, че това е единствено краткотрайна пауза поради удобното положение на стопанската система, от една страна, и непрекъснатото повишаване на осигурителната тежест, от друга.
Това удобно положение обаче към този момент върви към своя край – първите признаци на закъснение в икономическия напредък са налице, Европейската централна банка се притеснява от криза в Европа. А осигурителната тежест не може да се повишава до безспир, тъй като тя задушава бизнеса и потреблението, наливайки от ден на ден и повече пари в една система, която е обречена на непрестанен недостиг заради самата си фундаментална конструкция. В условия на демографска рецесия и застаряване на популацията една система, която зависи от това млади да устоят остарели, единствено и само може да обрече и двете групи на банкрут.
Да се упорства в поддържането на сходна система, без тя да бъде реформирана, е самоубийствено. По отношение на финансовото положение на страната и във връзка с бъдещето на целия народ. Това не е нещо, което е прелестно за осъзнаване, само че покачването на обществените пенсии в подтекста на актуалната нереформирана система е извънредно рисково. Защото разноските, изключително обществените, се редуцират извънредно мъчно. А от време на време точно това е належащо в изискванията на рецесия или по-бавен стопански напредък. Ако приходите и заетостта се свият, а пенсионните разноски останат същите, това води до набъбване на недостига и усилва фискалната тежест на държавния пенсионен фонд. Което не е добре, тъй като води до набъбване на цялостния фискален недостиг. А хроничните дефицити могат да доведат до банкрут.
Швейцарски правила? Ами швейцарски пенсионни вноски?
У нас постоянно се приказва за така наречен златно швейцарско предписание, съгласно което пенсиите би трябвало да се повишават с 50% от инфлацията и 50% от увеличението на междинния приход в страната. Покачването от 1 юли всъщност бе значително аргументирано посредством позоваване на точно това предписание. Разбира се, очевидно е, че всякакво предписание, което касае повишаване на пенсиите, ще е известно. За другите аспекти на пенсионната система на Швейцария обаче даже не сме чували. А в тях можем да намерим някои потребни хрумвания.
Знаете ли да вземем за пример какво е равнището на осигуровките в Швейцария? Общата осигурителна тежест за първия дирек на системата е закрепена на 8.4% от брутния приход спрямо 14.8% при нас. Швейцарската система има конструкция, сходна на нашата. Три стълба, първият от които се образува от разходопокривна държавна система на обезпечаване, чиято цел съгласно описанието на швейцарската страна е да обезпечи най-малък приход. Вторият дирек се образува от частни пенсионни фондове, към които вноските са наложителни, както при нас. Тук пенсионните вноски варират съгласно възрастта на осигуряващото се лице (съответно се повишава с покачването на възрастта). Вариацията е сред 7% и 18% от брутния приход. При нас тази вноска е закрепена на 5%. И третият дирек е доброволният дирек на системата, където работещите могат да заделят спомагателни спестявания, в случай че желаят.
Забележете разликите сред нашата система и швейцарската. В Швейцария до доста по-голяма степен се натъртва на втория дирек на системата. Този дирек, в който всяко осигуряващо се лице има лична сметка в частен пенсионен фонд, нормално следвайки пенсионния пакет, предложен от работодателя му. У нас вноските за втория дирек са 3 пъти по-ниски, в сравнение с за първия. Там стартират на почти едно равнище и колкото по-възрастно е осигуряващото се лице, толкоз повече пари се внасят във втория дирек, и по този начин в най-напреднала възраст разликата става повече от двойна.
Защо не вземем още един образец от швейцарската система?
Щом толкоз обичаме да взимаме за образец „ швейцарските правила “, за какво да не вземем за образец цялостната им пенсионна система? Тоест за какво не увеличим актуалните пенсионни вноски към втория дирек на системата и не понижим тези към първия? Това съществено би подобрило бъдещата финансова сигурност на актуалните работещи. Защото, каквито и недостатъци да има вторият дирек на системата, той е постоянен. Фондовете във втория дирек подсигуряват изплащането най-малко на номиналната стойност на вноските, които постъпват в тях. Това е гаранция, която първият дирек не може да даде заради спешното си финансово състояние. Там разчитате напълно на политическо заричане.
Ако вноските у нас бяха обърнати – 5% за първия дирек и към 15% за втория, – то обстановката щеше да е доста по-добра. Да, заради демографските трендове първият дирек отново щеше да е в недостиг, само че най-малко значимостта му нямаше да е толкоз огромна, тъй като главната пенсия щеше да идва от втория. В Швейцария е тъкмо по този начин и в началото и нашата пенсионна система трябваше да е сходна – вноските за държавния и частния дирек трябваше най-малко да се изравнят.
Уви, политическата лакомия надви и продължава да надвива над здравия разсъдък. Защото държавните пенсии са доста комфортен инструмент за манипулиране на гласоподавателите – тези в пенсионна или покрай пенсионна възраст. Политиците нямат интерес тези гласоподаватели да имат постоянни и транспарантно събрани персонални спестявания, които са си тяхна частна благосъстоятелност. Защото по този начин няма да имат директна власт над тяхното финансово положение чрез определянето на размера на пенсиите им и надлежно няма да имат толкоз власт над техния избор. За страдание за момента не наподобява да има изгледи това да се промени. Инициативата сигурно няма да пристигна от страна на самите политици.
Кръпките по банкрутиралата система
Личи си, че политици и държавно управление най-малко отчасти осъзнават това. Промяната в пенсионната формула, която държавното управление се опита да вкара при започване на тази година, демонстрира това. Уви, тя ненапълно се оказа несполучлива и действителното ѝ въвеждане беше отсрочено с 4 години, най-много заради извънредно несъответстващата обществена връзка от страна на Национален осигурителен институт и МТСП. Но задачата на смяната във формулата беше ясна – да затвори някои малки врати в системата, които позволяваха източването на първия, държавен, дирек на пенсионната система. Защото, макар че през последните три години дефицитът във фонд „ Пенсии “ не пораства, политиците са наясно, че това е единствено краткотрайна пауза поради удобното положение на стопанската система, от една страна, и непрекъснатото повишаване на осигурителната тежест, от друга.
Това удобно положение обаче към този момент върви към своя край – първите признаци на закъснение в икономическия напредък са налице, Европейската централна банка се притеснява от криза в Европа. А осигурителната тежест не може да се повишава до безспир, тъй като тя задушава бизнеса и потреблението, наливайки от ден на ден и повече пари в една система, която е обречена на непрестанен недостиг заради самата си фундаментална конструкция. В условия на демографска рецесия и застаряване на популацията една система, която зависи от това млади да устоят остарели, единствено и само може да обрече и двете групи на банкрут.
Да се упорства в поддържането на сходна система, без тя да бъде реформирана, е самоубийствено. По отношение на финансовото положение на страната и във връзка с бъдещето на целия народ. Това не е нещо, което е прелестно за осъзнаване, само че покачването на обществените пенсии в подтекста на актуалната нереформирана система е извънредно рисково. Защото разноските, изключително обществените, се редуцират извънредно мъчно. А от време на време точно това е належащо в изискванията на рецесия или по-бавен стопански напредък. Ако приходите и заетостта се свият, а пенсионните разноски останат същите, това води до набъбване на недостига и усилва фискалната тежест на държавния пенсионен фонд. Което не е добре, тъй като води до набъбване на цялостния фискален недостиг. А хроничните дефицити могат да доведат до банкрут.
Швейцарски правила? Ами швейцарски пенсионни вноски?
У нас постоянно се приказва за така наречен златно швейцарско предписание, съгласно което пенсиите би трябвало да се повишават с 50% от инфлацията и 50% от увеличението на междинния приход в страната. Покачването от 1 юли всъщност бе значително аргументирано посредством позоваване на точно това предписание. Разбира се, очевидно е, че всякакво предписание, което касае повишаване на пенсиите, ще е известно. За другите аспекти на пенсионната система на Швейцария обаче даже не сме чували. А в тях можем да намерим някои потребни хрумвания.
Знаете ли да вземем за пример какво е равнището на осигуровките в Швейцария? Общата осигурителна тежест за първия дирек на системата е закрепена на 8.4% от брутния приход спрямо 14.8% при нас. Швейцарската система има конструкция, сходна на нашата. Три стълба, първият от които се образува от разходопокривна държавна система на обезпечаване, чиято цел съгласно описанието на швейцарската страна е да обезпечи най-малък приход. Вторият дирек се образува от частни пенсионни фондове, към които вноските са наложителни, както при нас. Тук пенсионните вноски варират съгласно възрастта на осигуряващото се лице (съответно се повишава с покачването на възрастта). Вариацията е сред 7% и 18% от брутния приход. При нас тази вноска е закрепена на 5%. И третият дирек е доброволният дирек на системата, където работещите могат да заделят спомагателни спестявания, в случай че желаят.
Забележете разликите сред нашата система и швейцарската. В Швейцария до доста по-голяма степен се натъртва на втория дирек на системата. Този дирек, в който всяко осигуряващо се лице има лична сметка в частен пенсионен фонд, нормално следвайки пенсионния пакет, предложен от работодателя му. У нас вноските за втория дирек са 3 пъти по-ниски, в сравнение с за първия. Там стартират на почти едно равнище и колкото по-възрастно е осигуряващото се лице, толкоз повече пари се внасят във втория дирек, и по този начин в най-напреднала възраст разликата става повече от двойна.
Защо не вземем още един образец от швейцарската система?
Щом толкоз обичаме да взимаме за образец „ швейцарските правила “, за какво да не вземем за образец цялостната им пенсионна система? Тоест за какво не увеличим актуалните пенсионни вноски към втория дирек на системата и не понижим тези към първия? Това съществено би подобрило бъдещата финансова сигурност на актуалните работещи. Защото, каквито и недостатъци да има вторият дирек на системата, той е постоянен. Фондовете във втория дирек подсигуряват изплащането най-малко на номиналната стойност на вноските, които постъпват в тях. Това е гаранция, която първият дирек не може да даде заради спешното си финансово състояние. Там разчитате напълно на политическо заричане.
Ако вноските у нас бяха обърнати – 5% за първия дирек и към 15% за втория, – то обстановката щеше да е доста по-добра. Да, заради демографските трендове първият дирек отново щеше да е в недостиг, само че най-малко значимостта му нямаше да е толкоз огромна, тъй като главната пенсия щеше да идва от втория. В Швейцария е тъкмо по този начин и в началото и нашата пенсионна система трябваше да е сходна – вноските за държавния и частния дирек трябваше най-малко да се изравнят.
Уви, политическата лакомия надви и продължава да надвива над здравия разсъдък. Защото държавните пенсии са доста комфортен инструмент за манипулиране на гласоподавателите – тези в пенсионна или покрай пенсионна възраст. Политиците нямат интерес тези гласоподаватели да имат постоянни и транспарантно събрани персонални спестявания, които са си тяхна частна благосъстоятелност. Защото по този начин няма да имат директна власт над тяхното финансово положение чрез определянето на размера на пенсиите им и надлежно няма да имат толкоз власт над техния избор. За страдание за момента не наподобява да има изгледи това да се промени. Инициативата сигурно няма да пристигна от страна на самите политици.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ